Четвъртък, Юли 09, 2009

Не натискай големия червен бутон!







А ти си мислеше, че никога повече няма да напиша нещо тук :P
МУХАХАХХАХАХАХАХХАХАХАХА

Вторник, Февруари 10, 2009

Дреме ми на балалайката...



НЕ-ЧО-ВЕК... o_0

Понеделник, Февруари 09, 2009

Bale goes bananas

Преди няколко дни по CNN (гледаха ми се новини на английски :P) чух част от избухването на Крисчън Бейл, породено от неуместното разхождане по снимачната площадка на член от екипа по време на снимки. Сутринта намерих случайно и ремикса на RevoLucian, и тотално отказвам да спра да го слушам от тогава :D Има и чиста и не-толкова-чиста аудиоверсия. И сега, както "казва" бате Бейл в клипа - Dance EVERYBODY!



P.S. - От тоя зарибяващ бийт става и скандален рингтон :P

Busterfump



Мернах рекламата при едно "служебно" влизане в сайта на nvidia, и направо се размазах от смях. Негрото е неповторимо, а простотиите, които ръси, са просто един път. В интерес на истината първо видях Goolies, другата реклама от същата кампания, но мисля, че повечето от вас ще се съгласят, че негрото просто избива рибата от воле.

Относно продуктите на компанията не ми се коментира, че покрай тия техни безкрайни преименувания и съпътстващата ги ментална констипация на инжинерите най-много да изръся нещо не особено приятно :D

P.S. - Ако някой направи вариант на видеото със "субтитри", ще е голям майтап :P

Петък, Февруари 06, 2009

И така... I'm back.

Направо ми е виновно... Не съм чел чуждите писания от месеци (извинете, братя и сестри по блог) нито съм обръщал някакво особено внимание на социалните мрежи. Няма особена причина за това - нито депресия ме е налегнала, да речеш, нито нещо подобно. По-скоро ще да е форма на нихилистична апатия, (в случай, че някой не е забелязал - обожавам високопарните словосъчетания, стига да са ми понятни) и/или примесена с чиста проба мързел безотговорност ;)

Е, край на игнорирането. Време е да разчупя цикъла...

Вторник, Януари 06, 2009

Криза



P.S. - Скоро възобновявам блога, дееба и сесията...

Понеделник, Октомври 13, 2008

Сън

Помня как първо се зарибявам с някаква колежка, и като разбирам че говори френски - почвам на френски ;) След това свършвам смяната, минавам покрай Дени, която работи като чек-ин агент (!) казвам "Чао" и на един друг колега и излизам навън (задния изход на сградата, по принцип оттам се ходи само за пистата). Следващото, което помня, е как се разхождам под лъчите на залеза по едно малко пътче покрай седянката на самолетите (един оргомен плац). Няколко коли ми идват насреща, като ме изненадват. Падам преди да са ме достигнали, едната минава над мен, изправям се преждевременно и друга ме фрасва фронтално. Зашеметен чакам да дойде някой и след секунди виждам размазано как хора се стичат от всички посоки да ми помогнат. Изправят ме, питат ме добре ли съм, и не щеш ли... един ми открадва якето. Аз чакам малко, вайкам се, и тръгвам да го гоня. Докато го настигна са го бяха хванали някакви добри хора. Онзи се ядосва, че не можал "да се засили" щото "било тясно", или нещо подобно. Следващото което помня е как се събуждам в салон за красота, направен в каравана (!). Виждам отражението си в огледало и осъзнавам, че съм жена на средна възраст със светла къдрава коса и толкова светли очи, че чак са бледорозови, и на всичкото отгоре зачервени. Сред жените в салона е и една от колежките ми от тази и миналата година. Слагат ме на стол и ми предлагат да ме изрусят и аз си викам "Яко, винаги ми е било любопитно как ще ми стои русо :P". След изрусяването вече от огледалото ме гледа тотално друго лице, много по-привлекателно, а косата вече е дълга и права, а не къса и къдрава. Устните са плътни и начервисани, очите са тотално други, (както и цялото лице), мацка и половина съм демек :D Следващият спомен е за място, което чувствам като вкъщи, и което прилича доста на стаята ми. Под завивките ми двама мъже се любят (да го кажем нежно :P) и аз питам нещо единия, той ми отговаря троснато, като почти не се откъсва от моментното си занимание. Помня, че е известен този, българин някъв, май Боби Турбото... но тва е почти маловажно пред следващия факт... На другата половина на леглото стои жена (май че позната) която ми казва че съм родила предишния ден (!!!) Започвам да разпитвам разни подробности и тогава се събуждам . . .

Четвъртък, Септември 11, 2008

Отсъствието ми

от блог-сцената е почти изцяло работно обусловено. Докато намеря нещо сносно и време за написването му, може да погледнеш обновения блог на бат' Ванка - момчето пише, не си прави майтап ;)